Раннохристиянска базилика /ІІІ век./

Раннохристиянската базилика, намираща се в сърцето на историческата част на Варна, е най- забележителния и най-голям храм в района от ранно-византийския период. Според изследванията е функционирала като епископски храм в раннохристиянския Одесос.

Според изследванията базиликата се характеризора с три строителни периода. Първоначалната сграда на това място е построена в края на IV – началото на V век и е представлявала едноапсидна базилика със силно скъсена пропорция. Била е изключително богато декорирана както интериора така и в екстериора – стенописи, мозайки и архитектурни елементи от цветен мрамор. След кратко съществуване (няколко десетилетия) е била разрушена, най-вероятно от земетресение. На нейно място през V век е построена значително по-голяма трикорабна бализика с два притвора, просъществувала близо 60 години. Тя също е имала пищна декоративна украса. От този период са и изложените в Регионален исторически музей - Варна и музейната сградата на Аладжа манастир мозайки, реставрирани през 2002г. При изваждането им, в централния кораб – близо до олтара е открита зидана двукамерна крипта, а в нея реликварий с мощите на неизвестна светица. От третият строителен период е църква със същия план, построена върху руините на старата, но с мраморен под. Разрушена е вероятно при превземането на града от славяните през 614г.

В архитектурно отношение сградата представлява голяма едноапсидна трикорабна базилика със неразчленен нартекс (притвор) на запад, екзонартекс и вероятно с атрий (вътрешен двор от запад). Дължината ѝ е 40 м, а ширината 16 м. На места зидовете ѝ са запазени на височина до 1,60 м. В северозападната част на базиликата вероятно е имало пристроен кръгъл баптистерий (кръщелня). Поради гъстата жилищна застройка на централна градска зона, непроучени са останали части от екзонартекса, южния кораб, баптистерия и атрия.

Според Известията на Варненското археологическо дружество църквата е открита случайно през 1914г. при прокарването на водопровод. През 1949 г. е сондажно проучена от археолога М. Мирчев. Изцяло разкопана (в днешния му вид) и проучена е в периода 1969 – 1973 г. от Д. Димитров, А. Кузев и М. Лазаров.

В момента обекта е лесно достъпен, но не е социализиран и представлява органична част от вътрешноквартално пространство в историческото ядро на града. Благодарение на общите усилия на РИМ-Варна и жителите на сградите в близост до археологическия обект, зоната е сравнително поддържана и обекта е в задоволително техническо състояние.

‍