Скален манастир "Аладжа манастир"

Аладжа манастир е един от многобройните скални манастири, съществуващи през средновековието в България. Различават се по използваните строителни техники,  вътрешното разпределение, както и начина на ползване. Те са строго обвързани с природните и климатични дадености на мястото.

През V – VІ век в района възниква един от най-старите християнски центрове, с което се свързва възникването на скалния комплекс “Катакомбите”, в непосредствена близост до средновековния манастир, както и основите на 40-метровата базилика в м. Харман ери и откритата недалеч крепост.

Поради оскъдните артефакти намерени при проучвателските дейности е трудно да се датира точно създаването на манастира. В периода на византийското владичество в България (ХІ – ХІІ в.) са възстановени много храмове и манастири от раннохристиянския период. Има хипотези, че Аладжа манастир е възникнал по това време. Уникалните природни дадености – гъста гора, множество водоизточници и варовикови скали с естествени кухини и пореста структура – лесни за обработка, са били причината за избора на място за монашеската обител.

Има данни, че през периода на второто българско царство ( ХІІ – ХІV в.), Аладжа манастир е бил обновен и изписан повторно с помощта на владетелите от Добруджанското деспотство. Използван е активно и е бил сред най-големите и живописни скални манастири в страната.Залезът на монашеската обител настъпва с Османското завладяване на Балканите.

Днес манастирът е известен с арабско-турското “аладжа”, което в превод означава “пъстър, шарен”. Но още през XIX в. Карел Шкорпил е записал едно предание, според което името на манастира е било “Св. Спас” ( от Христос Спасител ) или “Възнесение Господне”.
Съществуват хипотези, че манастирът е бил вграден, със закрити отвън помещения, но вследствие на земетресение или срутване през ХVІІ или ХVІІІ век цялата предна част е била разрушена.

Архитектурата на храма е уникална, изградена в унисон с даденостите на релефа и материала на скалата. Плановата схема е разпределена на две основни нива. На първото ниво, в най-западната част е разположен главният манастирски комплекс. В него са били извършвани по-важните богослужения, сред които първостепенно място заема литургията. Полукръглата ниша в източния край на храма свидетелства, че там е бил олтарът, а олтарната обител е била отделена от останалото пространство с дървен иконостас. Помещението е било богато декорирано, но украсата е унищожена с времето, след изоставянето на манастира. В пода на църквата в близост до олтара е изсечена каменна стълба, която през тесен проход води към останалите помещения на първо ниво.

Следват помещенията за обитателите – монашески килии, след тях трапезария. След трапезарията с няколко каменни стъпала нагоре се стига до Гробищна църква за заупокойни молитви, а с няколко надолу – до криптата под нея.  
От гробищната църква по дървена стълба се е стигало до горното ниво, където се е намирал манастирския параклис. Едиснтвено тук е запазена по-голяма част от оригиналната стенописна украса от ХІІІ – ХІV век. Най-запазен е стенописа върху тавана, който представя Възнесението Господне.  
Първите писмени сведения за манастира се намират в книгата “Писма от България” на руския писател и пътешественик Виктор Тепляков, който посещава Варна по време на Руско-турската война от 1828 – 29г. Друг ранен източник на сведения за обекта е Константин Иречек, който го посещава през 1884 г. и го описва накратко в книгата си “Пътувания по България”.  

Началото на системни и целенасочени проучвания поставят братята Шкорпил, а първата статия, която излиза от тяхно име е в изданието "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” от 1892г. Братята са оставили значително количество материали – записки, скици, архитектурни планове, които са изготвили при дългогодишното проучване на обекта.

През 1912 г. по предложение на ВАД (Варненско археологическо дружество) с решение на Комисията по старините към Министерство на просвещението Аладжа манастир е обявен за “народна старина”. През 1915г. отново по инициатива на изследователите е приет указ за отреждането на голяма територия около манастира за целите на изследването и опазването му и създаване на парк. През 1930 г. към ВАД е създадено “Настоятелство за опазване на народната старина Аладжа манастир”.

След 1945г. грижите за обекта поема РИМ – Варна, като през 80-те години обекта е проучван от ст.н.с.Димитър Димитров, а през 1989г. археолога доц. д-р Георги Атанасов и изкуствоведа Димо Чешмеджиев правят цялостно изследване и ново картиране.  
В момента обекта е в сравнително добро състояние, има обществен достъп, и е социализиран в уникално парково пространство с музейна сграда. Въпреки ежегодните грижи обаче, поради крехката структура на скалния материал – варовик, се наблюдават прогресивни разрушения, които отнемат от материалната субстанция на недвижимата културна ценност. Постоянните усилия на екипа на РИМ-Варна относно поддържането на техническото състояние на обекта са похвални и дават надежда, че той още дълго ще радва своите посетители.