Средновековна българска крепост "Кастрици"

Крепостта Кастрици е разположена в югоизточния край на територята на двореца Евскиноград, върху нос „Св. Яни”.

Крепостта е защитавала северния край на Варненския залив и едно от пристанищата, северно от Одесос-Варна. Представлявала е селищна територия, защитена с масивна крепостна стена, оформяща триъгълник площ от около 15 дка. Най-ранната датировка на селищното образувание е от периода на късната античност (ІV – V век), а през периода на средновековието процъфтява като град с активно развита търговия и мореплаване. След ХІV в. се споменава в десетки карти и портулани под името “Кастрици”, “Кестриц”,  „Кастризи” /производни от гръцкото кастро, т.е. крепост/. Според хипотезата на проучващите археолози, това е средновековната крепост “Макрополис” от описанието на похода на Владислав Ягело през 1444г. През ХІХ и ХХ в. е известна сред местното население като „Ая (Агиос, Свети) Яни Калеси” или “Чаталташ калеси”.

За първи път Карел Шкорпил дава сведения за крепостта, след обход през 1899г. Редовно проучване и планови разкопки по обекта започват след повече от 100 години, поради специфичната собственост на територията (Държавна публична). През 2004г. започва проучването й от екип на РИМ – Варна  в състав: Валентин Плетньов, Петко Георгиев, Христо Кузов, Игор Лазаренко, Ася Стефанова.  Постепенно във времето се разкрива голяма част от материалната структура на недвижимата културна ценност, а ежегодните археологическите разкопки продъжават и до днес.

При съвременните разкопки е разкрита голяма част от северната крепостна стена с дължина над 200 м. Дебелината и варира от 1,80 до 2,00 м, а във височина е съградена на места до 3,00 м. От външната (северна) страна на стената са разположени 5 кръгли кули с диаметър около 3,5 м, а в източния край е - една правоъгълна (4,00 х 4,50 м). Триъгълната кула е по-късна, от османския период.

Главната порта, разположена на северната крепостна стена е широка 3 м. Фланкирана е от две от кръглите кули, а от двете й страни има удебеляване на стената, подсказващо наличието на масивно засводяване над входния проход, отгоре с бойна площадка, до която вероятно е извеждало двустранно каменно стълбище. Открита е второстепенна градска порта между двете най-западни кръгли кули, която впоследствие е била зазидана.

Градежа на стените на крепостните съоръжения е изпълнен с дялани лицеви квадри и имплектон между тях, споени с розов хоросан. Само стените на донжона са зидани на глинен разтвор с изравнителни дървени сантрачи, което подсказва за малката му височина – вероятно около 14 м.

Уличната мрежа е ясно различима, а на места са запазени и настилки от каменни плочи и едър калдаръм.

Градската структура, разкрита до момента се състои основно от жилищни сгради , с характерното за средновековието гъсто застрояване и няколко страноприемници, разположени на тясно площадно пространство. През 2006г. е открита еднокорабна, едноапсидна църква, с размери 14,00 на 5,60 м, с по-късни вероятно манастирски постройки. Различими са няколко строителни периода. На място е открита колонката на олтарната маса, а до нея натрошена, но в последствие събрана горната й плоча. В олтарната част са открити закопчалки за книги, половин медно блюдо и монети от ХІV – началото на ХV в. Характеристиките на градежа /ломен камък на калов разтвор/ се смята, че църквата не е била покрита с масивен каменен свод, а с дървен покрив върху който е лягала хидроизолация от керамични плочи,от които е открито голямо количество по пода. Намерените части от изгнили греди със сравнително малко се предполага, че са от покривната конструкция.

По- късно е открит и втори храм в източнатачаст на селищната структура.

Днес обектът се намира в добро състояние. Текат ежегодни планови разкопки, при които се разкриват все повече факти около неговата богата стратиграфия.