Жилищно-търговска сграда

Къщата е строена в края на 19 в. Първият собственик е Деспина Константинова. В Архива при Община Варна фигурира проект за пристройка от 1928г., с автор арх. М. Йорданов (Манол Йорданов Стателов – 1877-1954 г.).

В имота има още 4 едноетажни допълващи постройки. Разглежданата сграда е разположена на уличните регулации на бул. ”Княз Борис” и ул. ”Пушкин”. Сградата се състои от два етажа и тавански етаж. Конструкцията е масивна, над мазата е използван пруски свод. Покривната конструкция, както и между партера и етажа е била дървена. Плановата схема има правилна правоъгълна форма. Входове има за търговската част от северозапад и за жилищната част от двора на югоизток. Частта от първият етаж към булеварда е определена за търговска площ, зад нея са складовете към търговските площи, а вторият етаж е жилищен с вестибюлна планова схема. Функцията е запазена и до днес. С изключение на партера по двете улици, автентичният вид на къщата е запазен в голяма степен.

През 80-те години на 20-ти век е преустроен партера, като са правени включително конструктивни промени. В началото на 21 в. е остъклена верандата по ул. „Пушкин”. Намесите не са засегнали частта - носител на ценностните харатеристики на сградата, която е в перфектно състояние.

Обектът е типичен представител на жилищната архитектура във Варна от началото на двадесети век. Плановата схема на жилищната част показва, че сградата е строена за фамилия с добри финансови възможности. Независимо от по-късните намеси, сградата има висока културна и научна стойност в типологично и научно отношение.

Общото обемно решение се състои от партер и един жилищен етаж. Фасадата по бул. „Княз Борис I” е триделна, симетрична, като средният дял е подчертан с еркер и сегментен фронтон, който прекъсва главния горниз. Фасадата по ул. „Пушкин” е също триделна, но фланкиращите дялове не са строго симетрични като отвори и хоризонтален размер. Средният дял, е трябвало да бъде подчертан с полукръгъл фронтон, но е изпълнен без него, при което главният корниз не е нарушен. Тази разлика от проекта не нарушава доброто общо впечатление от обемната композиция.

Ордерното третиране и орнаментиката имат общо сецесионово звучене, което е по-ясно в проекта, отколкото в реализацията. Спокойната, хоризонтална обща пропорция на фасадите, с малки промени в профилите на корнизите, завършека на пиластрите на прозоречните рамки и т.н., придават характер по-скоро на неоренесансова композиция.

Общото впечатление е за еклектична архитектура, внушаваща достойнство и равновесие.

Не е известно сградата да е свързана със значими исторически събития.

В градоустройствено отношение, обектът е същесвен елемент от груповата недвижима културна ценност, ансамбъли бул. „Княз Борис I” и „Сливница”.