Жилищна сграда

Сградата е строена за Хаджи Янаки Флори. Изискването му преди проектирането било, тя да бъде най-голямата сграда в града. Препдолага се, че архитектурният проект е дело на италиански архитект. За първи път тя се споменава през 1867 г. във вестник "Македония". През 1878-1879 г. там се е помещавал Щабът на руското командване. След преместването му, от 1888 до 1898 г. временно се е помещавала Девическата гимназия, докато тя се премести в новата сграда. Почти веднага след това, от 1900 до 1910 г., в сградата се е помещавало Морското машинно училище, после училището за глухонеми, а след това и училището за незрящи - до 1961 г., когато градският съвет откупува къщата от неговите наследници.

Сградата се намира на уличната регулация, свободно разположена в двор. Основният подход е откъм ул. "Княз Ал. Батенберг". Сградата е с масивна конструкция, а подовете и покрива - дървена конструкция. Сградата се състои от полуприземен каменен етаж, два пълноценни етажа и атиков етаж. Плановата схема е вестибюлна първоначално, а след намесата - коридорна. Така в етажите има пет основни и пет сервизни помещения, а в приземния - седем основни. Лицето на сградата към двора е подчертано с плитък ризалит през двата етажа, който откроява на фасадата големия вътрешен салон, разположен в центъра на композицията. Колонада, издигната на висок каменен цокъл, подчертава главния вход. Колонадата носи балкон, с метален ажурен парапет, за салона на горния етаж. Като завършек на ризалита над главния корниз има атикова надстройка с композитен завършек. Парадна извита стълба води до главния вход, разположен под колонадата, а под нея има вход и за полуприземния етаж с два арковидини малки прозреца от двете му страни. Фасадата към улицта на цокълно ниво има пет арковидни прозореца с ключов камък, стигащ до междуетажния корниз. Вертикално фасадата се дели на три полета. В средното има правоъгълен прозорец с каменна рамка и украса от уши под подпрозоречния корниз, а над рамката - триъгълен фронтон. По същия начин, с изключение на фронтона са третирани прозорците в двете крайни полета. Вместо него, те имат по един корниз над рамката с дължина, равна на ширината й. Над фронтона, на следващо ниво има арковиден прозорец. Следва главният корниз и атика. На североизточната фасада има по три правоъгълни прозреца на етаж, обрамчени с каменни рамки, както и входове към полуприземния етаж. Всички фасади са оформени с широки каменни рамки около прозорците, увенчани с корниз или малък фронтон. Ъглите на сградата са профилирани с рустицирани каменни пиластри.

През 1967 г. е изработен проект за реставрация и преустройство. На мястото на старата вита дървена стълба е изградена нова стълбищна клетка и едната стая в етажа е приспособена вероятно за тоалетни. Салонът е обособен като самостоятелна стая чрез коридор, което прави плановата схема коридорна. Климатични тела са монтирани по фасадите. Необходимо е те да бъдат редуцирани и преместени.

В научно и типологично отношение, обектът е ценен с факта, че оригиналноторазпределение е разпознаваемо, а по-късните намеси са документирани и датирани.

Вархитектурно отношение, сградата е типично неоренесансова, с едновременнотържествено и леко излъчване.
В градоустройствено отношение представлява акцент в северниясилует на ул. „Кн. Ал. Батенберг”.Освен това, с присъствието си подкрепя малкия ансамбъл от сгради, строени посъщото време по ул. „Батенберг”.

В историческо отношение сградата е свързана с развитието наобразователното дело на града.