Дом на художника

Оригиналната сграда е представлявала стар турски хан. През 1976 г. екип, начело с арх. Камен Горанов (арх. Камен Горанов Бебинов, 1925-1985г.), и инженерите Никола Миндов, Георги Иванов, и Кирил Беазов извършват адаптация, като го превръщат в творческа база на групата на СБХ – Варна. Имотът е ъглов между улиците „Крали Марко” и „Козлодуй”. Сградата се намира на улична регулация . Застроена е на калкан срямо съседната сграда от Изток. Основният подход е от Север. По ул. „Крали Марко” сградата е с висок цокъл и един етаж. По ул. „Козлодуй” сградата е на висок-почти пълен етаж цокъл и два етажа. Сградата има масивна конструкция. От оригиналната каменна сграда са останали части от цокълния етаж, а постройката над него е възстановка. Междуетажните конструкции и покрива са дървени, а стените от тухла. Оригиналната клетъчна планова структура е запазена, макар и не изцяло. Напълно е запазен обема и фасадното третиране на оригиналната сграда. Рекламни елементи са закачени по част от партера, както и над него. Необходимо е тези паразитни елементи да бъдат преместени. Фасадата излежда запусната.

Независимо от факта,че голяма част от сградата е възстановка по по автентични данни, тя е представител на един от най-старите слоеве от архитектурата на града, а именно – черноморската възрожденска жилищна сграда от 19-ти век. Арх. Горанов е доайена на високо квалифицираните специалисти в областта на опазването на културното наследство. Независимо от някои компромиси в чисто научно и архитектурно отношение, които са плод на времето в което работи, неговите възстановени възрожденски сгради и до днес са устойчив пример на опазването през 70-те години на 20-ти век. В същата посока, дори и да има отклонение от оригинала и настоящите критерии за реставрация и опазване, комплекс „Дом на художника – Варна” е материално свиделство за началото на националната политика на опазване и охрана на архитектурното наследство на града.