Византийска базилика /Джанавара/

Раннохристиянската бализика представлява уникален пример на църковната архиетктура в България от началото на VІ в. Намира се в кв. Аспарухово в местността Джанавара (Джанавар-тепе). Датировката е установена от Ал. Минчев на базата на разкритите мозайки. И до днес те се намират на място (in situ). Общата им площ е значителна - около 120 кв. м. Запазени са около 100 кв. метра, в сравнително добро състояние, въпреки че на места са установени пукнатини и повреди от съвременни иманярски изкопи и от прораснали корени на растения.

Плановата схема на сградата е уникална за България. Представлява  еднокорабна базилика, с едноделен нартекс и атриум с колонада. Уникална е и вътрешната полукръгла апсида, вградена в източната стена, Общите размери на храма са 31 метра – дължина и 28 метра - ширина, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни. Кръщелнята (баптистерий), е разположена на северозапад, а в средата е разкрита кръстовидна писцина. Източните помещения са играели вероятно ролята на пастофории - дяконикон и протезис. Те са били двуетажни и вторите им етажи са играели същевременно ролята на солидни отбранителни кули. Достъпът до тях е ставал чрез специално изградени в източната стена край апсидата кръгли помещения с вити зидани стълби, водещи към втория етаж на всяка кула. Апсидата има двустъпален синтрон, а от мраморната олтарна преграда, са запазени само основните камъни. В средата на наоса е имало мраморен амвон, чиято основа е била открита при разкопките на братя Шкорпил.

При разкопки на Варненското археологическо дружесвто през 1915 и 1919 е разкопавана последователно 5-метрова могила, наричана „Илан тепе” или змейова могила.  Под нея братята Шкорпил откриват „основи на старохристианска, еднокорабна базилика (храм), с красива мозайка и кръщелня.” (ИВАД - 1921г.,59). Още при откриването на базиликата братя Шкоприл разкриват шахта между амвона и олтара, която има достъп на изток – към реликварий и на запад към правоъгълна засводена гробница. От реликварият те изваждат кутия от бял алабастър с формата на саркофаг. В него има сребърно саркофагче, в което откриват трета кутия - златна, украсена със скъпоценни камъни, в която има мощи от неизвестен светец и парче изгнило дърво. В гробницата са открити малък и голям ковчег от липово дърво с човешки останки. След смъртта на Херменгилд Шкорпил (1923г.), който е бил водеща фигура при изследването на обекта, голяма част от информацията остава непобликувана, а разкопките са преустановени.

През 60-те години е направена частична консервация и реставрация на обекта.

В края на 90-те години на XX век археологът Ал. Минчев подновява разкопките и прави значителни открития, както и прецизирана датировка на базиликата. Поради липса на финасиране плановите разкопки по обекта отново са преустановени.

По данни на годишните доклади от „Археологически открития и разкопки”, става ясно, че екипи на РИМ – Варна извършват ежегодни разкопки и консервационни дейности по обекта. Постепенно се разкрива и консервира цялата планова схема на базиликата. Потвърждават се и хипотезите за наличието на манастир в непосредствена близост до храма. Съществува предположение, че манастирският комплекс е обслужвал емигрантската колония от източните провинции в Одесос, най-вероятно монофизитска.

Проучванията на манастирския комплекс продължават и постепенно се разкриват нови артефакти и сведения. Обекта е предложен за предоставяне на статут – национално значение.

‍