автор: арх. Ирина Ефтимова
Римските терми на античния Одесос са най-голямата обществена антична сграда открита досега в България и четвъртата по големина в Европа. Обектът се нарежда по значимост до Баните на Диоклециан и Термите на Каракала в Рим и Императорските бани в Трир. За обекта има множество научни публикации, изяснени са неговата активна здравна и социална функция, както и архитектурната стилистика и датировка.
Историятана научното изследване обаче е не по-малко интересна от тази на самия културно-исторически обект. Научните наслагвания от всеки пореден изследовател и любопитните ситуации и обрати в този процес избистрят неговия образ и стойността на неговата ценност като обект на културното наследство.
Етапите на научното изследване са три основни:
I период:
„Римската кула” (позната така сред местните) е идентифицирана като обект на култуното наследство. За първи път обектът бива проучен от братята Карел и Херман Шкорпил (Том I, Известия на Варненското археологическо дружество, 1909г.).
Освен, че отчитат високата степен на културна ценност, те поставят началото на опазването на обекта като осигуряват със сериозна настойчивост нужната регулация, за изграждането на площад и освобождаване на прилежащите площи за бъдещи археологически проучвания. Въпреки опита на местната управа да приложи частични и неефективни градоустройствени мерки, братята Шкорпил успяват да утвърдят предложения от тях план, който остава почти непроменен и до днес. (Том IIV, Известия на Варненското археологическо дружество, 1921г.).
Поради липсата на достатъчно информация и невъзможният физически достъп до обекта, първите хипотези за фукнкционално предназначение гласят, че това е голяма обществена сграда. В много от своите публикации братята Шкорпил определят обекта като„акропол”.
II период:
След отреждането на почти целия квартал за проучване и експониране на недвижимата културна ценност следва кратко затишие в проучвателската дейност. Изключително интересен е поводът за разкриването на системата от подземни канали и започването на системни археологически разкопки. В своите записки археологът Милко Мирчев (проучвал обекта между 1959 и 1972г.) разказва за случка, битуваща сред местното население, за случaйното пропадане на кон в засипан кладенецзад църквата „Св. Атанасий”. Това се случва през 30-те години на XX-ти век и води до проучване на част от подземните канали и установяване на тяхната връзка с т.нар. „Римска кула”.
През 1940 г. Сергей Покровски (тогава директор на Aрхеологическия музей) извършва сондажи в района на храм "Св. Атанасий". След осигуряване на сериозно количество средства за целта, следва разчистване на квартала от сградии насипи в периода 1945 г. до 1960г.
С освобождаването на терена същинското проучване на обекта, което изяснява неговата реална функция и стилови характеристики започва с пълна сила. Проучванията на Римски терми от Археологически музей - Варна в периода 1959-1971 г. изясняват предназначението, плановата схема, както и точната датировка. За съжаление водещият археолог – Милко Мирчев не успява да издаде замислената монография, но завещава огромно количество материал за научни изследвания.
III период:
Изследователската дейност на Милко Мирчев е продължена от д-р Петко Геориев и доц. д-р арх. Красимира Вачева в периода 1977 -1992 г. Екипът провежда детайлно архитектурно проучване и системна научна оценка на скулптурната украса, която води до нови научни заключения относно цялостния архитектурен образ на античната сграда.
Доц. д-р арх. Кр. Вачева е автор на първата графична реконструкция на обекта. Уникалните пиластрови статуи на Нике и Хермес, както и още множество любопитни находки от Римските терми, описани и анализирани подробно в публикациите на д-р П. Георгиев, могат да бъдат видяни и днес в Регионален исторически музей - Варна.
Историята на изследователската дейност по Римски терми е свидетелство не само за великото минало на местната цивилизация, но и за общите усилия за опазването и разбирането на нашето минало. В този смисъл Термите са една приказна градска легенда за взаимната приемственост, основана на културното наследство иуниверсалната памет.
* В проучванията участие взимат още множество експерти по движимо и недвижимо културно наследство и музейни работници, които също имат сериозен научен принос. В статията са почетени само водещите археолози на основните изследователски периоди на обекта като архитектурно-строителна недвижима културна ценност.
С огромна благодарност към д-р Игор Лазаренко, директор на Регионален исторически музей - Варна, за съдействието в изследователската дейност на нашия екип и предоставения достъп до безценните архиви на музея.